Метанизацията е естествен процес:

Анаеробното разлагане или анаеробно дижестиране е естествен биологичен процес на трансформация (пречистването) на въглеродсъдържащата органична материя в биогаз. Това явление съществува в природата (блатен газ, оригване едър рогат добитък, храносмилането на термитите, …).
Тя е била открита през 1776 г. от италианския учен Волта (Volta), и характеризирано от Лавоазие (Lavoisier) в края на осемнадесети век. За целите на пречистването, за третиране на отпадъци и производство на енергия, този естествен процес е овладян, осъвършенстван и контролиран в затворени реактори, при отсъствието на въздух.

Специфични бактерии във вътрешността на реактора консумират органичното вещество в отпадъчните води и го използват за своите енергийни нужди и възпроизвеждане (своя метаболизъм). Въглерод (C) и водород (H), които са основните компоненти на органична материя се превръщат в биогаз, богат на метан (CH4) (60-70%) и висока калоричност.
Биогазът може да се използва като гориво за генериране на енергия. Предвид трансформацията на въглерода в енергия от възобновяеми източници, производството на утайки от пречистването на изхода на този процес е значително намален с коефициент от 5 до 10, в сравнение пречиствателните процеси при аеробните способи.

Реализациите могат да са най-различни.

Анаеробния процес на разграждане може да се прилага много просто:
Пословичен пример е, че  след приключване на програма, стартирана от Мао Дзе Дун през 70-те години, около 11 милиона домакинства в селските райони на Китай са захранвани изключително от 6 милиона  „мини-изгниватели“, които превръщат отпадъците в биогаз, от всички животни, растения и ферми за издръжка на човека и фермите.

В контекста на „промишлени“, процесът на дижестирането се осъществява по различни начини, в зависимост от желаните цели.

Много са важни  поддръжката и контрола на процеса на анаеробно разлагане.

По време на анаеробно разлагане, различна бактериална флора и биологичен метаболизъм са изложени на риск от условията на околната среда, които са важни за процеса на трансформация. Температурата и рН, се контролират, за да се увеличи скоростта на развитието на бактерии, разлагане на органични отпадъци и производството на биогаз.

Анаеробния процес на дижестиране се подбира в размер и в съответствие с органичните отпадъци, за пречистване, както и  и желаната производителност (намаление на ставките, времепрестой във вътрешността на реактора). Използваните процеси варират в зависимост основно от(I) естеството на отпадъчните води, степен на пречистване, (II) на съдържанието на органични вещества, (III) на работната температура и (IV) механизми за улесняване на контакт с бактериите с органична материя за пречистване.

За да се позволи по-добро усвояване от бактериите, някои предварителни третирания на отпадъчните води, трябва да  бъдат приложени, като скрининг(пресяване), отделяне на мазнините чрез флотация и др. Отпадъчните води излизащит от анаеробния реактор може да се допричистват, ако е необходимо, от аеробни процеси или физико-химични такива, и по-специално за премахване  на минералното съдържание (азот, фосфор, калий).

Предимствата на анаеробно разлагане

Пречистване на отпадъчни води чрез анаеробно разлагане, в сравнение с аеробното такова, има значителни предимства:

  • Нисък обем на производство на органични утайки от 5 до 10 пъти по-малко от теглото на сухата основа.
  • Ниска консумация на енергия: от 5 до 10 пъти по-малко енергия, изисквана от аеробната система за обработка.
  • Чисти отпадъчни води: намаляване на патогените
  • Дезодорация: почти пълното премахване на миризмите
  • Печалбите, свързани с възобновяеми енергийни източници
  • Намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) на емисиите, свързани с използването на възобновяема енергия
  • Отлично адаптиране към сезонните вариации (напр. винарската индустрия)